2011/03/17

Да не забравим...


Една кратка ретроспекция на датите и събитията около любимия ни Ботев Пловдив довели до шокиращ поврат в клубната история и манталитет. От неумоверните усилия за спасяване от фалит, през въодушевленията за "ново начало" и светло бъдеще, преизподнята на безличното живуркане като асансьор между А и Б групи до тоталния погром и административен разпад на отбора, запокитен в аматьорския футбол и започващ като Сезиф да катери отново нагоре.

Периодът - от ранната пролет на 1999 до изпадането ни през лятото 2001 - спокойно се вписва в доказателствената част на тезата, че пътят към ада е постлан с добри намерения.

На 19 март 1999 година се прави кардинална промяна в юридическата организация на Ботев Пловдив. Целта била клубът да се спаси от фалит чрез сдружаване на финансово заможни лица, желаещи да обезпечат съдбините му. Също така преобразуването в професионален футболен клуб се налага от измененото републиканско законодателството, касаещо спортните формации.

Новообразуваното акционерно дружество е с капитал 400 000 лв. - разпределен в 40 000 обикновени поименни акции с номинална стойност 10 лв. и с право на глас. Избран е управителен борд в състав: Димитър Георгиев Христолов-председател, Атанас Георгиев Русенов, Андрей Николов Павлов, Валентин Василев Кънчев, Иван Василев Русенов-зам.-председател, Георги Стойков Колев-зам.-председател, Ангел Иванов Ванчев, Константин Матеев Дервенков, Димитър Георгиев Русев. Дружеството е учредено "в изпълнение разпоредбите на чл. 12 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) като продължител на традициите, целите и спортно-състезателната дейност на ФК Ботев-Сдружение с нестопанска цел, регистрирано по реда на Закона за лицата и семействата...Дружеството се представлява и управлява от председателя на Съвета на директорите, Димитър Георгиев Христолов, неограничено, заместник-председателите на Съвета на директорите, Георги Стойков Колев и Иван Василев Русенов, и изпълнителния директор Славчо Димитров Хорозов, заедно и поотделно, като при разпореждане с финансови средства и подписване на договори на стойност над 1000 лв. са необходими подписите на двама представляващи дружеството.".

Настроението е приповдигнато и с големи очаквания се желае възраждането на отбора да започне още на следващия ден, когато е дербито с любимия съперник Левски София. Уви, загуба с 0:1 на Колежа.

20.03.1999: Ботев Пловдив - Левски София 0:1

03.04.1999: Локомотив София - Ботев Пловдив 2:0

07.04.1999: Ботев Пловдив - Шумен 5:2 – Победа, оказала се решителна за крайният изход в битката за оставане в елитната група. След този мач от щаба на шуменци нямат претенции нито към съдията, нито към обстановката на стадиона. Само след месец обаче те ще започнат бясно да раздухват анти-Ботев истерия за да повлияят негативно на "общественото мнение" (къде ли, мамка му, живее т`ва мнение в България и що все се крие, когато най ни трябва?). Кампанията по очернянето на нашия отбор черпи вдъхновение от логореята "Властта пак помага на Ботев, както и по соцвреме", щото тогавашният Президент на Републиката е ботевист. За сведение на "фудбалските историчари" - през 2001 година, когато изпадаме, пак същият човек все още е държавен глава.

10.04.1999: Пирин – Ботев Пловдив 3:0

17.04.1999: Ботев Пловдив – Левски Кюстендил 2:2

24.04.1999: Металург – Ботев Пловдив 3:1

01.05.1999: Ботев Пловдив - Септември 3:1

05.05.1999: Локомотив Пловдив - Ботев Пловдив 2:1

08.05.1999: Ботев Пловдив - Славия 1:0

15.05.1999: Добруджа - Ботев Пловдив 4:0

22.05.1999: Ботев Пловдив - Спартак Варна 3:2

30.05.1999: Ловеч - Ботев Пловдив 2:0

За поредна година е избегнато отпадането и то след инфарктни сюжети и развръзки. В последните 5 кръга обстановката около нашия отбор се нажежава до краен предел. Нескончаемите мрънкания на прекия конкурент за изпадане Шумен запалват истинска истерия в която са намесени дори парламентарни партии. Шуменци допълнително се насърчават от суфлиранията на злобарите от Лаута, които във всичко привиждат ръката на властта  - президентът на Републиката и областният управител са отявлени привърженици на "канарчетата".

Практически изпаднал доста преди края на шампионата, Локомотив спретва истински цирк в мача си срещу Шумен на Лаута и услужливо губи само и само да затрудни максимално спасителната кампания на Ботев. Преди това железничарският отбор излиза победител в дербито на Пловдивград - 2:1, абсолютен fair-play и на двата лагера и никакви намеци дори за уговорки или влияния от странични фактори преди и по време на мача.

После обаче президентът на "смърфовете" Филчо Колев и треньорът Володя Фатов се оплакват, че били натискани от високи политически кръгове да играят в полза на Ботев и като реакция на това Локомотив играел нарочно симулативно срещу конкурентите на "канарчетата". Звучи като оправдание за гузна съвест на хора с нечисти помисли и дела. В крайна сметка и Шумен не отпада, въпреки че завършва под чертата, тъй като пернишкият Металург е административно отстранен от А-група.

За 30 кръга нашите записват едва 9 победни и 5 нерешени мача, повече от половината срещи ги губим - 16 поражения и 34-55 голова разлика. Със събраните 32 точки се спасяваме да не изпаднем на 13 място в крайното класиране. Показателите ни като домакин са в основата на спасението - 9 победи, 4 равенства и 2 загуби, 28-15 и 31 точки - като за повечето успешни мачове на Колежа заслугата е изцяло на публиката, която с поведението си вдъхновява нашите играчи и плаши противника.


Честта на фланелката защитават - Николай Киров-Белия, Антон Паничаров, Армен Амбарцумян, Петър Пенчев, Петър Шопов, Запрян Раков, Кирил Андонов, Иван Джулев, Зарко Гогов, Владимир Тилев, Анастас Георгиев, Христо Христов-Индианеца, Димитър Телкийски-Мечо (преди пролетния полусезон преминал в Герена и трансферът му там се оказва с животоспасяващо значение за финансите на клуба), Марин Бакалов, Иван Танчовски, Стефан Учиков (преминал на полусезона в Илиянци), Христо Фурджев (отишъл в Марица), Георги Любенов (избягал обратно в Етър след финансовия ни колапс през зимата на 1999), Иван и Гено Добревски, Борислав Иванов, Георги Катрев, Веселин Палазов, Илиян Банев (заминал през зимата обратно за Черноморец, откъдето идва в началото на сезона), Борис Хвойнев, Дечо Аризанов, Мартин Камбуров, Йовко Иванов, Георги Минков, Олгин Чобанов, Иван Ганев, Асен Караславов-Молива.

1999/2000

07.08.1999: Олимпик-Берое - Ботев Пловдив 5:2

14.08. 1999: Ботев Пловдив - Беласица 2:0

21.08. 1999: Ловеч - Ботев Пловдив 2:0

28.08.1999: Ботев Пловдив - Нефтохимик 1:2

11.09.1999: Велбъжд (от Кюстендил, не от Пловдив) - Ботев Пловдив 2:0

18.09.1999: Ботев Пловдив - Миньоро 1:0

25.09.1999: ЦСКА - Ботев Пловдив 4:0

02.10.1999: Ботев Пловдив - Славия 6:0

17.10.1999: Добруджа - Ботев Пловдив 1:0

24.10.1999: Спартак Варна - Ботев Пловдив 2:1

30.10.1999: Ботев Пловдив - Пирин 2:1

06.11.1999: Черноморец - Ботев Пловдив 0:0

20.11.1999: Ботев Пловдив - Шумен 4:0

28.11.1999: Левски София - Ботев Пловдив 4:1 - Резултат, който подвежда за стойността на играта в мача. Ботев влиза в срещата като предварително отписан, но принуждава съдията тотално да забрави за безпристрастността. При 2:0 за левскарите не е отсъдено нито е едно нарушение в полза на Ботев, нито тъч, нито корнер в продължение на близо 20 минути!

04.12.1999: Ботев Пловдив - Локомотив София 1:0

26.02.2000: Ботев Пловдив - Олимпик-Берое 2:0

04.03.2000: Беласица - Ботев Пловдив 3:1

11.03.2000: Ботев Пловдив - Ловеч 2:0

18.03.2000: Нефтохимик - Ботев Пловдив 0:1

25.03.2000: Ботев Пловдив - Велбъжд 1:0

01.04.2000: Миньоро - Ботев Пловдив 1:1

09.04.2000: Ботев Пловдив - ЦСКА 1:2 – Тази изненадваща загуба се оказва препъни камък в добре работещия до този момент механизъм на клуба. След срещата президентът Христолов влиза в остра разправия с капитана Коце Видолов и вратаря Амбарцумян, набеждавайки ги за главни виновници за неуспеха. Вътрешноклубният климат сериозно се разваля. Това е повратния момент след който всичко свързано с жълточерния отбор тръгва по нанадолнището. В този мач знаменателно се оказва и злощастието с бултра заставите, обкичващи Трибуна Изток - стотиците ленти и хартиени конфети, хвърлени по пистата се подпалват от метнатите заедно с тях димки и миниумки, огънят изгаря част от колоритния инвентар на трибуната. Сякаш като символ, подсказващ за идващите дни на бури и края на надеждите, че Ботев ще се измъкне от разгарящия се вече огън на разрухата.

22.04.2000: Славия – Ботев Пловдив 3:2 - От 0:2 докарваме нещата до 2:2 и съдийска грешка в последните минути носи победата за Славия.

29.04.2000: Ботев Пловдив - Добруджа 0:0

06.05.2000: Ботев Пловдив - Спартак Варна 6:2

13.05.2000: Пирин - Ботев Пловдив 3:1

20.05.2000: Ботев Пловдив - Черноморец 0:1 - Очевадно се подарява победата за да се спаси отборът на Бургас и според вещи в световната конспирация тънката сметка е след време, ако се наложи да се върне жеста на Ботев. Загубата е капката катран, която разваля хубавата приказка за доблестния борец от Колежа. Естествено това настройва мнозинството от привържениците срещу ръководството на Христолов и тотално срива доверието към него, което и без това е доста крехко заради спомена за черно-бялото му минало и участието на сина му в управата на Лаута.

27.05.2000: Шумен - Ботев Пловдив 1:2 - връщаме си категорично за всичките обиди и гадни намеци, изречени по наш адрес през предишния сезон. Още преди този мач Шумен са пътници от А-група.

03.06.2000: Ботев Пловдив - Левски София 1:2

09.06.2000: Локомотив София - Ботев Пловдив 1:1

Отборът стои стабилно през целия сезон, като дори през пролетния дял прави фурор, побеждавайки последователно трите най-силни тогавашни отбора – Ловеч, Нафтата и Велбъжд. Големият вдъхновител на успешните игри е Костадин Видолов, завърнал се от Бурсаспор. В крайна сметка финишираме на задоволителното 8-о място, но привидно доброто класиране не заличава пропукнатините в работата на ръководството. Завършваме с 40 точки от 12 победи, 4 равенства и с 14 загуби, 43-42 голова разлика. През отбора минават по различно време на шампионата 33 футболисти, едни идват, други си отиват, до този момент това е невиждано в историята на клуба. Вратари - Николай Киров-Белия и Армен Амбарцумян, останалите полеви играчи - Петър Пенчев, Петър Шопов (преминал в Марица), Владимир Тилев (преотстъпен на Марица), Георги Минков, Даниел Атанасов, Кирил Андонов, Тодор Симеонов, Запрян Раков, Мартин Камбуров, Димитър Хаджиев, Геогри Георгиев (дошъл от Добрич), Иван Танчовски, Гено Добревски, Диян Божилов-Слончето (от Добрич), Манол Георгиев, Анастас Петров-Цигулката, Бенджамин Ниемо (от Камерун), Борислав Иванов (преминал в Марица), Иван Йотовски (отишъл в Марица), Костадин Видолов, Асен Караславов-Молива, Марио Метушев (преотстъпен от Велбъжд), Недко Миленов (юноша на клуба, собственост на Велбъжд и преотстъпен за кратко на Колежа), Адриян Тодоров (дошъл през зимата от Спартак Пловдив), Борис Хвойнев (заминал още през есента за Алки Кипър), Дечо Аризанов (преотстъпен на Марица), Николай Солаков (правнук на Никола Щерев-Старика, преотстъпен на Марица), Пламен Крумов (дошъл от ЦСКА), Евгени Курдов (от Марица), Георги Владимиров-Монтанския (преотстъпен от Ловеч), Александър Димитров, Николай Домакинов-Дома и Георги Гривов.


2000/2001

Сезонът започва на 5 август 2000 - резонна победа на Колежа с 3:1 над Хебър.

Същият ден на акционерно събрание на ПФК "Ботев 1912 Пловдив" АД - Пловдив, Христолов е свален от поста си председател на Борда на директорите, тъй като преди това, през юни`2000, е замразил членството си в дружеството и спира паричната си вноска. Събранието на акционерите отхвърля претенциите на Христолов за собственост на 55% от акциите, както той твърди и признава единствено 25%, от които 10 са на името на сина му Георги Христолов.

Събранието потвърждава решението си да обезсили джиросването на акции от 25.10.1999, когато Димитър Христолов изкупува дяловете на Андрей Павлов, Атанас Русинов и Рашко Груев, и тримата с по 10 процента. Според устава на акционерното дружество никой от участниците в него не може да притежава повече от 15%, но Христолов вкарва в играта брат си Калофер и племенницата Елена, за да осъществи сделката с тримата, които продават. Тя обаче става нищожна, понеже акциите не били предложени първо на останалите акционери. Христолов контрира, че сделката е валидна, защото не е оспорена в законново регламентирани 3 месеца - никой не протестирал овреме срещу 10-те процента, които Христолов е купил от Иван Русенов и записал на името на сина си Георги.

От събранието на 5 август 2000 г. стават ясни позициите на основните акционери преди голямото драпане кой да води хорото - Димитър Христолов - е с 10 000 акции,

Андрей Павлов, Атанас Русинов, Георги Колев, Рашко Груев и Ангел Ванчев - с по 4000,

Валентин Кънчев - с 2 997, Димитър Русев, Дечо Стоянов и Костадин Дервенков - с по 2000, а останалите 1000 акции са притежание на 56 дребни акционери. Носителите на 27 680 акции (от общо 40 000 в дружеството) гласуват за разваляне на сделката между Христолов като купувач и Павлов, Груев и Русинов като продавачи, и дават управлението на клуба в ръцете на Андрей Павлов, Ангел Ванчев, Георги Колев, Димитър Русев, Валентин Кънчев (избран за нов шеф на директорския борд) и Дечо Стоянов.

Христолов остава в дружеството, но оспорва легитимността на августовското събрание и съдът насрочва дело по иска му за 19 ноември. "Аз, моят брат, моята племенница и моят син сме притежатели на 55 процента от акционерното дружество. Законно сме закупили акциите с договор, джиросани са по закона и не се притеснявам" - каза тогава Христолов и още: "Борбата за президентското място не е от тези, които дават пари, а от тези, които не дават. Знаете колко е хубаво да не даваш пари и да управляваш. Това е най-хубавото нещо. Аз никога не съм се женил за Ботев Пловдив и ще съм първият, който ще предаде щафетата. На мен обаче ми я взимат тези, които не дават пари!". В жалбата си до съда относно събранието Христолов твърди, че за гласуването на решенията са ползвани 12000 негови акции, обсебени от другите директори.

Въпреки разправиите на директорите, есента продължава в спокойствие за тима, воден от Марин Бакалов и с приятни игри, често води по десетина хиляди зрители на Колежа.

12.08.2000: Спартак Варна - Ботев Пловдив 1:0

19.08.2000: Ботев Пловдив - Миньоро 3:0

26.08.2000: ЦСКА - Ботев Пловдив 3:0

08.09.2000: Ботев Пловдив - Локомотив София 0:1

16.09.2000: Нефтохимик - Ботев Пловдив 2:1

На 28.09.2000 екипът на Валентин Кънчев подава оставка. Христолов оттегля в съда обвинението си към "превратаджиите" и се връща "на бял кон", както сам се изразява публично, за да направи чудеса с великия клуб.

30.09.2000: Ботев Пловдив - Ловеч 1:1 - Изключителен мач, оказал се красив реквием за една несбъдната мечта по възкресението. Над всички в играта блестят Георги Владимиров-Монтанския за нас и Зоран Янкович за Ловеч. От този мач нашата публика с основание може да претендира за първата сътворена хореография по трибуните в България - на Трибуна Изток е издигнат огромен чаршаф с нарисувана карикатура на Христолов с черно-бяла фланелка и извадени празни джобове на панталона си, яхнал мършава бяла кранта.

14.10.2000: Ботев Пловдив - Черно море 1:0

20.10.2000: Велбъжд - Ботев Пловдив 4:1

28.10.2000: Ботев Пловдив - Берое 1:0

11.11.2000: Левски София - Ботев Пловдив 3:0

18.11.2000: Ботев Пловдив - Славия 2:1

25.11.2000: Черноморец - Ботев Пловдив 0:0
... и започва погромът!

Насрочен е нов акционерен сбор на 7 декември 2000 година. Триумфално Христолов заявява: "Тези хора доказаха своята нелоялност към клуба. Аз имам право да избера екип, с който мога да работя. Редно е те сами да си отидат. Аз мисля, че това, което направиха от сегашното ръководство, е най-голямото престъпление към клуба, което можеше да се направи в този труден за Ботев Пловдив момент" и с гласовете на поставените си лица променя устава на дружеството - премахва ограничението за максимум 15% еднолично участие и признава за валидна сделката на клана Христолови - за закупуване на дяловете на акционерите Андрей Павлов, Рашко Груев и Атанас Русинов. От дотогавашното ръководство в управлението остава единствено Константин Дервенков, който след години ще бъде на свой ред обруган и изритан. Така кланът завладява 55% от акциите на предприятието ПФК Ботев 1912 АД и започва вилнее като безконтролен собственик на институцията Ботев Пловдив - "гордостта на Тракия" бавно поема към най-унизителните си дни в своята история. Става така, че за 6 месеца отбора няма нито една победа в официален мач - от 18 ноември 2000 до 27 май 2001 година. Започва се с неуредените сметки между президента Христолов и импресариото Сервет Пехливан, който урежда лагер и контроли на тима в Турция. Двамата се скарват кой да плати престоя в хотела, но го отнасят играчите, които са арестувани за неплатени сметки. Случката от 15 февруари със задържането на турско-българската граница изиграва съществена роля за психологическия срив в отбора и за нарастване на недоверието към Христолов, което набързо ще ескалира и до открита омраза към личността му.

Пролетта е убийствено унизителна.

03.03.2001: Хебър - Ботев Пловдив 3:1 – Изстъпления на публиката преди и след срещата. Мачът е много нервен, 5-има от нашите получават жълт картон. Съставът е Ники Киров-Белия, Сашо Ангелов, Асен Караславов-Молива, Димитър Хаджиев, Тошо Симеонов, Евгени Курдов, Пламен Крумов, Манол Георгиев (73-Адриян Тодоров), Христо Стаев, Васко Кръстев (46-Стефан Киков), Дечо Аризанов (22-Ридван). Треньор е Митьо Младенов. Недоволни от загубата фенове разбиват витрините на магазин за мебели, собственост на фамилия Христолови.

10.03.2001: Ботев Пловдив - Спартак Варна 2:3 – Злощастна загуба, която отприщва спиралата на обезверението в отбора. Мнозина след години твърдят, че мачът е бил симулативно игран от нашите за да се увреди престижа на Христолов, бясно пропагандиращ по медиите колко много прави за отбора и колко честно се отнасял към всички. 5000 зрители на Колежа изпадат в шок след последния съдийски сигнал и централният портал на "Източен" 10 остава задълго блокиран след мача. Резултатът в двубоя се движи така - 0:1 Мирчев (10), 1:1 Евгени Курдов (18), 1:2 Мирчев (36), 2:2 Георги Минков (54), 2:3 Валентин Станчев (83).Нашите са в състав - Амбарцумян, Сашо Ангелов, Асен Караславов-Молива, Димитър Хаджиев (40-Георги Минков), Тошо Симеонов, Евгени Курдов, Пламен Крумов, Манол Георгиев, Христо Стаев, Васко Кръстев (55-Бо Хвойнев), Зарко Гогов (82-Ридван).

14.03.2001: Миньоро - Ботев Пловдив 4:3

18.03.2001: Ботев Пловдив - ЦСКА 0:1

31.03.2001: Локомотив София - Ботев Пловдив 3:2

07.04.2001: Ботев Пловдив - Нефтохимик 1:2

14.04.2001: Ловеч - Ботев Пловдив 6:0

21.04.2001: Черно море - Ботев Пловдив 3:2

28.04.2001: Ботев Пловдив - Велбъжд 1:4

05.05.2001: Берое - Ботев Пловдив 3:1

11.05.2001: Ботев Пловдив - Левски София 1:4

19.05.2001: Славия - Ботев Пловдив 1:0

27.05.2001: Ботев Пловдив - Черноморец 2:1

Отборът започва сезона с един треньор, Марин Бакалов, продължава го с друг, Димитър Младенов, а накрая дори не е ясно кой е начело. Младенов, който едва не набива в яростта си президента Христолов, е сменен от Чико Дерменджиев, вечният вариант, но в един момент и той се предава пред  глупостите на шефа и атаките на публиката. Докаран в прединфарктно състояние, Дерменджиев влиза за кратко в болница и на негово място е сложен треньорът от клубната ДЮШ, Георги Лазаров. Той пък остава в историята с болезнената си откровеност  за състоянието на Ботев Пловдив и клубния футбол в България: "...не играем футбол, а някаква игра от 17-и век".

През сезон 2000/2001 общо 39 футболиста взимат участие в мачовете на Ботев Пловдив - абсолютен рекорд в цялата история на клуба! Усилията на всички са напразни, отборът изпада в Б-група след като заема 13 място (от 14 отбора, зад нас е само Миньор) в крайното класиране - 6 победи, 5 от които са през есента, а от 18 ноември 2000 до 27 май 2001 отборът няма записана победа в официален мач. Останалото за протокола са 2 равенства и 18 загуби, при 28-55 голова разлика и събрани 20 точки.

Ботев Пловдив започва с един управителен съвет и президент, а завършва със съвсем друга формация в клубните канцеларии. Ръководството сменя трима изпълнителни директори и една дузина треньори, администратори, селекционери, помощен персонал, но винаги действа неадекватно при всички конфликтни ситуации през сезона. Когато е необходимо да се действа "со кротце, со благо", те тръгват на абордаж и обратно, когато трябва "со малко кютек", те си траят. Христолов остава на инат, въпреки широкото недоволство от управлението му и се обгражда с блюдолизци, които скоро ще уволни за сметка на подобни други.





Такива бяха неща. Длъжни сме да помним, защото никой не е застрахован, че няма да му се случи същото нещастие и след време. За царуването на Злото достатъчно е Доброто нищо да не прави.

Димитър Христолов и Атанас Узунов - радостни с емблемата от Лаута

No comments: