Смяна на мотото

"Красота. Вяра. Борба." Съдбата ме свърза професинално с мой набор от Дрезден, не е върл фен, но определено следи как се представя местния му Динамо. Естествено, разговорите ни нямаше как да пропуснат любимите отбори, и двата играещи жълто и черно. Та казах му за мотото на отбора си и Ралф, като истински саксонец не ми спести коментара си - "много е претенциозно". 

Замислих се коя от тези думи реално въплъщава живота на Пловдивския Ботев? Красиви отдавна не сме, а през последнито десетилетие дори на грозотия го избивахме. Да вярваме? На кого и как, толкова празни приказки изслушахме, става банална тази гола вяра достигаща само до изговаряне на мотото. Пред очите ни всяка година пясъчни кули се срутват за има-няма месец, а за мнозинството от публиката ни краят на света настъпва обикновено след 2-3 сгрешени паса. Не си спомням кога последно съм виждал да обръщаме за победа от 0:2, а агитката ни да бодри и окуражава при негативен развой. И какво излиза, май трябва да сменяме девиза, поне да ни подхожда. Върти ми се от доста време "Безнадеждните", тъкмо ще обезоръжи враговете ни, които при всяка издънка ни загробват със "закривай!".

"Претенциозните" също не е зле, ще ни отива. Тъкмо като се добави и сАлза към него ще бъде пълна илюстрация на битието ни - сълза от амбиция, сълза от безпомощност.

 

А пък ня#КОЙ (дали Ачо, дали Чандъра, Шиши на Мама, чичо Самуилов, чичо Цецо от Белград, дори леля Корни Бакпулвера от БСП-то да е) ако се обърка и вземе та ни построи стадиона в Каменица, ще помислим за промяна. Имаме опит що-годе вече - призивите за "ново начало", "на чисто" и "рестарт" не са от вчера, един прословут ботевист дори политическа партия с такова име тръгна да скалъпва. Можем да зарежем мекушавото "канарчетата", защо пък да не станем "тигрите". 

А дотогава мотото ни ще стои "Без Колежа няма Ботев"!