Не подкрепа, а тотална и бясна подкрепа за Пепо и Коце! Давахме толеранс и душевен комфорт на разни трабадури - Радуканов, Хубчев, Шампиона на Казахстан, Вуцов, Кривия, Светослав Петров, Хамза, Доре, Ромарио, Педро, Спрокел...За две години видяхме повече от две дузини чужди елементи в клуба ни, похарчиха ни здравето и парите с техните шизофренни футболни стойности, които дълго още (дано не!) ще тегнат на клуба ни. Звучи банално, но започваме от начало. Сега е време да дадем повече от всичко за отбора, за момчетата, за нас си. Сега са наши хора на власт и им дължим много повече от онова, което давахме на чужди.
Пепо започва работа в тежко време, отново всякакви лешояди, медийни и улични са настръхнали против нас. Замерват ни с интриги, пробват да ни разединят с лъжи, измислят си легендировки по наш адрес, ама ще дойде ден и ще им скачаме на мазния търбух, вестниците и партията им. Oderint dum metuant. И като мото на нашата битка с помиярите нека бъдат думите на Пепо в първата му публична изява като старши на отбора ни:
Никога няма да забравя посрещането на феновете. Имах чувството, че ще експлодирам от невероятната емоция. Сигурен съм, че така ще бъде всеки път, когато извеждам отбора за поредния мач. Това внимание обаче няма да ми дава спокойствие и ще ме кара да работя с всички сили, за да не загубя доверието на най-важните хора, каквито са феновете. А колкото до назначаването ми, ще кажа, че дори за секунда не съм се колебал. Не крия, че съм чакал този момент и съм бил сигурен, че той рано или късно ще дойде. Затова съм горд да бъда начело на моя любим отбор. Мечтата ми е да направя отбор със своя собствена физиономия. Искам след време да се говори за модела „Ботев”, в основата на който да стои един изграден страхотен колектив.
"Пътят е страшен, но славен" - да си върнем Ботев Пловдив, да станем пак силни и красиви, вълнуващи и жълточерни.
Успех, Пепо! Успех, Коце! Обичаме ви, момчета. Бъдете здрави и корави, бъдете смели.
