2016/10/25

Ние срещу тях

Винаги когато дойде време за голямото дерби на Пловдив срещу София нещата преминават отвъд чисто футболните измерения. Нашият отбор от доста години е в миманса, но това няма значение за страстта в жълто и черно. Ние им се зъбим, по-често само заради джурото да има нерва, а те ни го връщат като редят пасквили по наш адрес. Не пропускат да ни спретнат интрига, да ни измислят скандал, да ни обявят за варвари едва ли не. Все сме "неизрядни", все сме пред разпад или "тежко финансово състояние". На война като на война, но още от времето на стария ботевист Публий Вирдий Юлиан, ние си знаем - Oderint dum metuant!
Вековния враг на ботевизма е Левски София! Двата клуба са двете страни на една и съща монета: - общоградски организации, носители на характера на своите градовете. София - амбициозна, безскрупулна, успех с цената на всичко ("през трупове и кърви Левски пак е първи"). Пловдив - безгрижие, романтика, удоволствие за сметка на другото ("за да видим онази игра, мечта на много отбори по света").  Като публична подкрепа - от всеки "възраст, пол, занятие", екстракт от всички елементи на градското, с тази разлика, че Левскиту привлича орди от всякакви географски райони, като средство за избиване на комплекса от месторождението. И съответно с противоположни разбирания за същността на играта, като израз на градските "национални" черти.  При нашите вековни сини съперници няма густо, няма го истимарото да си направиш весело просто заради живота, който ти е отреден да съпреживееш, да си над нещата и да не предиряш, че непременно трябва да оставиш следа. За жителите на Република Пловдив тези неща са ясни, но редно е да ги напомняме винаги на нашите северозападни съседи с цитат от един виден пловдивски общественик:
Нашият клуб е най-големият в България! Няма по-голям от Ботев! Разбрахте ли?! Тези приказки за грандове, фаворити, отбори на народи, сърца милиони и прочее тъпотии, си ги разправяйте по китните села и платените софри! В Пловдив не вървите!
Ici c`est Plovdiv, както накратко и за благозвучие биха възкликнали край бреговете на Сена, парижката Марица. Напред, мой Ботевъ!

2016/10/24

...il tempo se ne va

Времето минава. Нижат се мач след мач, минават сезони, трупат се години. Сега отборчето ни играе впечатляващо за стандартите ни от последните 20 години, момчетата се стараят, бият се, раздават се, борят се. Школата си работи, печелим на всякакви фронтове, даваме национални състезатели...И какво от това? Нямаме си стадион и още по-лошо - няма изгледи скоро да го имаме. Публиката прави каквото може, организира кампания, събраха се фенове и средства за разчистване бурените на Строежа. Обаче времето минава!
Колкото и хубаво да играе отборът, каквито и зрелища да спретва публиката, няма ли стадион - наш, роден, с трибуни, със сектори, с дух и магия - нищо не става. Бурени и ръжда обгръщат този клуб ден след ден. Пловдивчани вече дори не могат да се израдват напълно, даже и след победи като тази последната ни в Стара Загора. Нагарча всичко. Какво е футболен успех, ако няма къде да го отпразнуваш? Каква стойност има едно спортно постижение, ако не можеш да го споделиш пред десетки хиляди "от нашите"?
Времето минава. Можеш да стискаш зъби и да чакаш. Може да бълваш думи за успокоение и да вярваш сляпо. Да стиснеш времето, да го спреш, не можеш. Времето минава.
Всяка стара снимка с пълните трибуни на "Колежа" носи болка. Кога пак ще видим домът си накипрен, екзалтиран, целият в агитка, надъхана да взриви небето тракийско? Улиците на "Каменица" в събота следобед, кръстовището на "Богомил" и "Варшава" след мач? Толкова много липсват, без тях животът с Ботев Пловдив е само на хартия, разни цифри важни единствено за статистиката на журналята. Тишината на "Източен" 10 е по-болезнена от всякакво безмълвие след загуба. Убийствена тишина...
Времето минава, тъгата остава. Без "Колежа" няма Ботев Пловдив!